„Възможно ли е да се чувстваш едновременно млад и в
същото време да усещаш бремето на старостта?” „В живота ми никога не се бе
отваряло място за копнежи.” „Дали бях самотна? Да, разбира се.” "Колко пъти се препънах в страховете си онзи ден и колко пъти бях на ръба да се върна." "Тогава се страхувах от света. И макар че още ме болеше, страхът си бе отишъл. На негово място бе дошло знанието. Знанието коя съм и какво искам." Въпроси и
констатации, които рано или късно се промъкват в
съзнанието на всеки човек. И ако не намери верния път, спасителната нишка за
себе си, потъва в самосъжаление и бавно, но сигурно умира.
„С.Е.К.Р.Е.Т” предлага нестандартно решение – за пуританите
даже неприемливо. Но затова пък вълнуващо, предизвикателно, на моменти
стряскащо. И със сигурност освобождаващо! И духа! И тялото!