Едва
ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е искал да се изправи срещу
вятърна мелница! Ако не за друго, поне да усети силата на вятъра! И със сигурност
в този момент разбира, че за да живее, трябва да мечтае – и за осъществимото, и
за неосъществимото... И тогава в съзнанието му изниква Дон Кихот, който
олицетворява борбата с несъвършенствата на света като борба с вятърни мелници.
Животът
е толкова непредсказуем, че всеки от нас може да попадне в тежка ситуация.
Тогава ни се струва, че живеем в един несправедлив свят, изпълнен с жестокост,
злоупотреби, болка и унижение. В такъв момент човек се чувства нищожен и
безсилен да се справи с всички несгоди и пороци на обществото. И тогава започва
своята своебразна борба с вятърните мелници... Борба – сякаш предварително
обречена, но в същото време предизвикваща самия човек! Да изрази себе си! Да се
докаже! В този сблъсък по-важен се оказва стремежът да се промени света към по-добро! И безумието
остава на заден план.
Всеки от нас носи у себе си малко или много своя Дон Кихот. Всеки
от нас се е сблъсквал поне веднъж в живота си с
огромни вятърни мелници и е бил готов да си счупи главата, но да ги победи! Всеки
от нас е успявал да види своята Дулсинея, дори в най-грозната за всички други
жена! И да вярва толкова дълбоко в своята мисия на земята, че да се забрави и
да се вживее напълно в своя рицарски образ! И какво по-хубаво от това! Да
живее Дон Кихот!
Може да е малко луд в очите на другите, но той ни учи, че е
по-добре да влизаш смело в битка, дори и да е безсмислена, отколкото да се
оставиш на течението на живота и безславно да чакаш развоя на събитията от само
себе си. Учи ни да виждаме красивата
любов дори и там, където другите не я виждат! И тази любов да ни вдъхновява! И
мъдростта му, макар и оспорвана, и отношението му към верния оръженосец Санчо
са белези на едно напълно осъзнато отношение към живота въобще. Живот –
подчинен на идеала за съвършенство!
Не е луд Дон Кихот, а всички, които му се присмиват. По-добре да
си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. И
затова всеки от нас в определен момент е Дон Кихот! И следвайки примера му, тръгва в
галоп срещу целия свят! Защото не лудостта и безразсъдството убиват, а рутината!
И дори и да сме смешни в очите на другите, ние се превръщаме в рицари, отстояваме
смело позициите си и търсим красотата – вечната, непреходната!
"Свободата, Санчо, е най-сладка!" – казва Дон
Кихот! И как да не му вярваме! Свободата на духа дава криле... Дава кураж и
воля за живот... И ако по-често обличаме рицарските доспехи, светът ще бъде в пъти по-добър!
Няма коментари:
Публикуване на коментар