неделя, 25 ноември 2012 г.

Животът е дар безценен

Има моменти, в които човек се замисля за живота и смъртта… И ако е достатъчно мъдър и „поживял” (тук имам предвид не само натрупан опит в годините, а и преживени емоционално силни събития), успява да отсее важното от маловажното. Разбира, че животът е наистина безценен дар и не си струва да се пропилява напразно.

А Хорхе Букай в „Приказки за размисъл” сякаш е открил формулата за осмисляне на човешкото съществуване:

Родих си призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че можи би утре
ще съм
твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар