Животът е дар безценен

Има моменти, в които човек се замисля за живота и смъртта… И ако е достатъчно мъдър и „поживял” (тук имам предвид не само натрупан опит в годините, а и преживени емоционално силни събития), успява да отсее важното от маловажното. Разбира, че животът е наистина безценен дар и не си струва да се пропилява напразно.

А Хорхе Букай в „Приказки за размисъл” сякаш е открил формулата за осмисляне на човешкото съществуване:

Родих си призори,

детството ми мина сутринта,

а около пладне

прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх,

че времето минава толкоз бързо.

Само малко ме тревожи мисълта,

че можи би утре

ще съм

твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал.