вторник, 27 ноември 2012 г.

Стефан Цанев, Всеки час на деня

В мигове на покой и усамотение, които в последните години определено са рядкост, обичам да препрочитам незабравими и незапомнени стихове :). Тези дни се върнах към позабравените (поне от мен) поеми на Стефан Цанев и... с удоволствие споделям откъси от тях тук.

Из "Всеки час на деня"

6 ч.
Отварям очи.

Всяко събуждане
е едно мъничко раждане.

Може би е смешно
или глупаво, може би е лудост - 
но аз мисля,
че съмва
не защото изгрява слънцето,
а защото хората отварят 
очи.

Здравей,

мое всекидневно раждане!
...
8 ч.
Една и съща канцелария,
един и същи цех,
едни и същи хора - 
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден...
Всекидневието 
като валяк прегазва дните ни
и животът ни заприличва на гладко шосе,
по което е скучно да ходиш
всеки ден, 
всеки ден, 
всеки ден...
Защото познаваш всяко крайпътно дърво
и неподвижните очертания 
на вечните хълмове.

И трябва да имаш една голяма мечта,

и трябва да носиш едно задължение
или една илюзия,
за да осмислиш днешния ден
със утрешния.
Да очакваш.
...
19 ч.
Улици, улици, улици
с имена на царе,
на хора и на събития...

Граждани,

прочетохте ли голямата книга на на града?

Всяка улица 

е едно дълго или късо изречение
в историята.
Аз съм буква върху неизписана
страница.
Крача
сред спомените на убитите
и намеренията на живите,
търсейки своето място
в голямото изречение 
на съвремието.

Стръмна е моята улица.

...
23 ч.
Колко хубаво е да скиташ вечер
след дъжд
по измитите улици
и да се оглеждаш
в черното огледало на асфалта.
От натежалите клони падат
невидими капки
и пронизват твоето отражение.
И понеже не усещаш никаква болка от това -
започваш да се чувстваш безплътен,
като че ли си една 
крачеща идея,
илюзия
или мечта,
неуязвима от съмнения, 
лъжи 
и хули...

Хубаво е да скиташ вечер 

след дъжд 
по измитите улици.
...
1 ч.
...
Повече от всякога
имам нужда 
от поезия
и музика.
Повече от всякога 
искам да танцувам.
Повече от всякога 
искам да обичам.
Повече от всякога 
ме интересуват
изгревите и залезите...
...
3 ч.
Върху клепките ми кацат
сините гълъби на умората.
Заспивам.
Но с това не свършва моето движение
сред вещите
и хората.
В стаята ми идват 
канени и неканени гости.
О, сънищата имат 
неограничени възможности!
В съня си можеш да постигнеш
каквото искаш.
В съня си човек е 
безпощадно искрен.
В съня си
аз се изповядвам в любов
на онази, 
която - през деня съм твърдял,
че мразя...

Аз вярвам в предсказанията

на моите сънища,
защото никога не сънувам спомени,
а
неизминати пътища,
неказани думи,
момичета нелюбени...

Затова чакам с нетърпение
да се събудя.

4 ч.
Всеки ден
трябва да се изживява
като последен.

Все едно си осъден на смърт -
утре в пет те разстрелват.
Имаш
двадесет и четири часа на разположение.
Какво ще направиш с тях?

Безделниците ще поискат вино.
Глупаците - жени.
Някой ще напише едно стихотворение.
Страхливците ще поискат всичко!

Най-силните
ще бъдат удивително скромни.
Селянинът ще поиска да засее
два декара жито.
Майката ще иска да роди.
Работникът ще изкове
последния си тежък чук.

Това е всичко.
И няма по-велико от това -
в последния си час да сътвориш
нещо 
за другите.

5 ч.

Здрачът още не е станал светлина.

Денят и нощта

са коленичили до леглото ми,
взаимно пребледнели.
Скоро
ще се родя отново.
Мозъкът ми е още мътен -
като звездна мъглявина,
от която трябва да се роди 
слънце.
Светът очаква моето събуждане,
за да разсъмне...

Отварям очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар