четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Читателски дневник


   Срещата ми с петокласниците в началото на учебната година бе изключително интересна и емоционална.  
   Плахи, но и ентусиазирани, те влязоха за първи път в кабинета по български език и литература. Още не се бяха настанили и започнаха един през друг да ми разказват какво са прочели през лятото. Някои носеха и читателските си дневници...
    Усмихвах се и едва сдържах вълнението си - тези чаровни малки палавници не бяха забравили моето послание към тях в деня, когато празнуваха завършването на четвърти клас (Посланието вижте ТУК)
   Началото е повече от обнадеждаващо :)
   А ето и някои от споделените в читателските дневници мисли:
  •  Любимите ми герои са госпожа Напред и госпожа Назад, госпожа Нагоре и госпожа Надолу, защото се държат като деца и се забавляват ("Небивалици", Доналд Бисет)
  • Фридрих е много любопитен и нахален. Не бива да сме като него, защото може да обидим някого. ("Приказки", Ерих Кестнер)
  • Най-важното, което ще запомня за Хитър Петър е, че с хитростта си винаги успява да се измъкне от неприятни ситуации ("Хитър Петър", Сава Попов)
  • Най-важното, което запомних от тази книга е да не пренебрегваме съветите на старите хора, защото те са живели дълго, видели са много и знаят повече от нас. (Български народни приказки)
  • Аз съм овчарят Чобан Кюприя. Един ден владетелят на Видинското царство се разхождаше с дъщеря си близо до ливадата, където пасях овчиците си. Там течеше и буйна река. Изви се буря и чух вик за помощ. Аз веднага се отзовах и спасих владетеля и дъщеря му от придошлата река. За награда поисках да стана паша и за кратък срок построих мост над реката. Оттогава мостът носи моето име - Чобан Кюприя. (Провокирано от "Българска народна митология", Лозинка Йорданова)
  • Аз съм един от тримата глупаци, ама най-умният. Казвам се Бай Иван. Един ден с братята ми се скарахме чия секира е по-остра. Дойде един човек с каруца и го помолихме да реши спора ни. Той ни поогледа, метна секирите в каруцата и каза, че която секира направи най-дълбок прорез в каруцата, докато си свърши работата в града, тя ще е най-острата. Той впрегна коня си и изчезна. Не се и върна. Открадна секирите ни. (Провокирано от "Приказки", Елин Пелин)